РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ
МИЛА РОДНА КАРТИНКА - РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ
Малък човек - малък проблем!
Като си малък друг ти бере гайлето. Но ... порастваш. И вече гледаш нещата от друга камбанария - виждаш ги под друг ъгъл. И ... дори и добре да живееш ... се срещащ с полицай. И какво виждаш?
Това е разказът от първо лице на един ... да го наречем цървул - средно статистически човек:
Беше един пролетен ден, абе предпролетен - преди един трети март. Бе събота, топла и слънчева и общината бе призовала жителите й на нещо като съботник - последният в живота ми. То тя и годината бе последната на века - 20-тия. И да не повярваш - уж съботник, уж комунизмът си бе отишъл, но имаше наизлезли хора да почистят околоблоковите пространства на местообиталището си - Овча купел 1 на столицата ни.
Та събираме ние (няколкото излезни съседи) боклуците разхвърляни около блока ни. И ... дочувам аз писъците на една от дъщерите ми - тогава на 3 годинки. Бяхме излезни с едно приятелско съседско семейство и другия баща пазеше децата - 4 броя момичета на възраст от 3 до 9-10 години. В един момент чувам писъци - чини ми се, че са от моите щерки. Та наострям аз уши. Писъците звучаха обезпокоително, а дочувам и рев ... и хуквам. На 100-тина метра виждам следната стряскаща картинка:
Трима левенти - юнаци на по 18-20 години един през друг блъскат, удрят и крещят върху съседа ми - мъж на трийсетина години. Той леко задържа тримата вагабонти и полека отстъпва, за да даде възможност на децата да се оттеглят, без да пострадат. А ония нападат и го блъскат - един през друг и ругаят, и крещят. Както се бях засилил тласнах назад единия, точно когато налетя и безмалко не събори съседа върху дъщерите ни. А тоя не се спира налита и ме блъска и мен - Къв си ти бе, смешник? Кой си ти, бе? и т.н. Аз съм миролюбив по принцип и спокойно му обясних, че той се саморазправя по безумен начин с приятеля ми, който пази и моите дъщери. Лека-полека ги спрях в устрема им, докато съседа се оттегли и прибра децата.
Какво бе се случило? Едно малко кученце - пясъчен боксер дошло да любопитсва при децата и се дигнало на задни крата, стъпило на раменете на малката ми щерка и й облизало лицето. Тя се разпищяла и съседът изтласкъл кученцето с крак в страни. Кутрето било малко, но към 10-тина килца и като се било дигнало на задни крака и поставило лапи на раменете й било колкото щерката - та ухилената му зъбата физиономия се изтъпанчила директно пред очите на малката, та я и олигавило за капак. Това му безочливо действие на съседа вбесило собственика на кутрето и той се развикал. По-късно за по-голям авторитет довел и двамата свои авери от съседното заведение и за да затвърдят авторитета си се нахвърлили на съседа, съборили го на земята, наритали го и се почнала една епопея. Ония маскари не си давали сметка, че си имат работа с македонец. Та съседът както се бил проснал на земята, хванал на единия крака, дръпнал го леко, крачолът на панталонът му се разпрал и се изхлузил от крата и го оголил. Това за малко озадачило нападателите и дало възможност на съседа да се изправи. По същия почин при следващото нападение съседът отделил ръкава от якето на втория и плеснал през носа третия - собственика на кучето. И тримата един през друг, гневни и орезилени се нахвърлят на съседа когато идвам аз.
Вече спряли ги питам: Бива ли така бре? Сите сме Българи? Що правите тъй? Ке се изтепате!
А онова ми ти леке ми се заобяснява, че съседът ми му бил ритнал кученцето и щял за това да го убие! ... Ха така, а сега? Започвам да обяснявам, че това са сериозни приказки и не бива така, но не доземат. Съобщавам им, че лично аз ще подам сигнал в полицията и в Прокуратурата и те ми се изхилват. Този хилеж ми бе необясним тогава, но по-късно го разбрах.
Като се качих при съседа да го успокоявам, го намирам в присъствие на духа, нещо което не може да се каже за тресящите се деца. Съобщавам му че ще сигнализирам в полицията и той ми отговоря - Я не се заимавай с глупости! Тия нищо няма да направят! Аз ако искам на тия главите им утре ще са ми на поднос! Забрави случката!
Но аз не я забравям. Сядам и пиша сигнал до полицията и до прокуратурата.
Да подам сигнал в полицията за този случай се оказа мисията невъзможна. Отивам в РПУ-то и един дебел палицай ми казва - Дай писмото ще го предам! И до сега отговор нямам - вече 20 години. В прокуратурата бе по организирано - приеха ми сигнала и дори ми дадоха номер - входящ номер.
Два дена след събитията срещнах на път от магазина двамата авери на кучкаря и вече по-спокойно се разговорихме и се опитах да им чета морал. Те ме спяха с думите - "Не си губи времето! Нищо нама да направиш! Това е племенникът на шефа на 6-то РПУ!" Разделихме се. След 6 месеца получих писмо от прокуратурата:
"... бля-бля-бля ... поради липса на доказателства не се налага разследване..."
Бях посочил точно кой собственици на магазини в колко часа са свидетели и .".. по липса на доказателства..."
Аверчетата на оная маскара бяха прави - нищо няма да направя. И аз не бях направил.
Прокуратурата бе насочила ПОЛИЦИАТА да направи необходимото, но и тя не бе направила НИЩО!
Малък човек - малък проблем!
Като си малък друг ти бере гайлето. Но ... порастваш. И вече гледаш нещата от друга камбанария - виждаш ги под друг ъгъл. И ... дори и добре да живееш ... се срещащ с полицай. И какво виждаш?
Това е разказът от първо лице на един ... да го наречем цървул - средно статистически човек:
Беше един пролетен ден, абе предпролетен - преди един трети март. Бе събота, топла и слънчева и общината бе призовала жителите й на нещо като съботник - последният в живота ми. То тя и годината бе последната на века - 20-тия. И да не повярваш - уж съботник, уж комунизмът си бе отишъл, но имаше наизлезли хора да почистят околоблоковите пространства на местообиталището си - Овча купел 1 на столицата ни.
Та събираме ние (няколкото излезни съседи) боклуците разхвърляни около блока ни. И ... дочувам аз писъците на една от дъщерите ми - тогава на 3 годинки. Бяхме излезни с едно приятелско съседско семейство и другия баща пазеше децата - 4 броя момичета на възраст от 3 до 9-10 години. В един момент чувам писъци - чини ми се, че са от моите щерки. Та наострям аз уши. Писъците звучаха обезпокоително, а дочувам и рев ... и хуквам. На 100-тина метра виждам следната стряскаща картинка:
Трима левенти - юнаци на по 18-20 години един през друг блъскат, удрят и крещят върху съседа ми - мъж на трийсетина години. Той леко задържа тримата вагабонти и полека отстъпва, за да даде възможност на децата да се оттеглят, без да пострадат. А ония нападат и го блъскат - един през друг и ругаят, и крещят. Както се бях засилил тласнах назад единия, точно когато налетя и безмалко не събори съседа върху дъщерите ни. А тоя не се спира налита и ме блъска и мен - Къв си ти бе, смешник? Кой си ти, бе? и т.н. Аз съм миролюбив по принцип и спокойно му обясних, че той се саморазправя по безумен начин с приятеля ми, който пази и моите дъщери. Лека-полека ги спрях в устрема им, докато съседа се оттегли и прибра децата.
Какво бе се случило? Едно малко кученце - пясъчен боксер дошло да любопитсва при децата и се дигнало на задни крата, стъпило на раменете на малката ми щерка и й облизало лицето. Тя се разпищяла и съседът изтласкъл кученцето с крак в страни. Кутрето било малко, но към 10-тина килца и като се било дигнало на задни крака и поставило лапи на раменете й било колкото щерката - та ухилената му зъбата физиономия се изтъпанчила директно пред очите на малката, та я и олигавило за капак. Това му безочливо действие на съседа вбесило собственика на кутрето и той се развикал. По-късно за по-голям авторитет довел и двамата свои авери от съседното заведение и за да затвърдят авторитета си се нахвърлили на съседа, съборили го на земята, наритали го и се почнала една епопея. Ония маскари не си давали сметка, че си имат работа с македонец. Та съседът както се бил проснал на земята, хванал на единия крака, дръпнал го леко, крачолът на панталонът му се разпрал и се изхлузил от крата и го оголил. Това за малко озадачило нападателите и дало възможност на съседа да се изправи. По същия почин при следващото нападение съседът отделил ръкава от якето на втория и плеснал през носа третия - собственика на кучето. И тримата един през друг, гневни и орезилени се нахвърлят на съседа когато идвам аз.
Вече спряли ги питам: Бива ли така бре? Сите сме Българи? Що правите тъй? Ке се изтепате!
А онова ми ти леке ми се заобяснява, че съседът ми му бил ритнал кученцето и щял за това да го убие! ... Ха така, а сега? Започвам да обяснявам, че това са сериозни приказки и не бива така, но не доземат. Съобщавам им, че лично аз ще подам сигнал в полицията и в Прокуратурата и те ми се изхилват. Този хилеж ми бе необясним тогава, но по-късно го разбрах.
Като се качих при съседа да го успокоявам, го намирам в присъствие на духа, нещо което не може да се каже за тресящите се деца. Съобщавам му че ще сигнализирам в полицията и той ми отговоря - Я не се заимавай с глупости! Тия нищо няма да направят! Аз ако искам на тия главите им утре ще са ми на поднос! Забрави случката!
Но аз не я забравям. Сядам и пиша сигнал до полицията и до прокуратурата.
Да подам сигнал в полицията за този случай се оказа мисията невъзможна. Отивам в РПУ-то и един дебел палицай ми казва - Дай писмото ще го предам! И до сега отговор нямам - вече 20 години. В прокуратурата бе по организирано - приеха ми сигнала и дори ми дадоха номер - входящ номер.
Два дена след събитията срещнах на път от магазина двамата авери на кучкаря и вече по-спокойно се разговорихме и се опитах да им чета морал. Те ме спяха с думите - "Не си губи времето! Нищо нама да направиш! Това е племенникът на шефа на 6-то РПУ!" Разделихме се. След 6 месеца получих писмо от прокуратурата:
"... бля-бля-бля ... поради липса на доказателства не се налага разследване..."
Бях посочил точно кой собственици на магазини в колко часа са свидетели и .".. по липса на доказателства..."
Аверчетата на оная маскара бяха прави - нищо няма да направя. И аз не бях направил.
Прокуратурата бе насочила ПОЛИЦИАТА да направи необходимото, но и тя не бе направила НИЩО!
Comments
Post a Comment